Управленска Програма

УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА


Мисия: Ново Българско Възраждане

Цели:
 
  1. Превръщането на България в страна, добре управлявана в полза на хората
  1. Спиране и преобръщане на тенденцията за намаляване на българското население
  1. Освобождаване на българската икономика от картелите, деформиращи икономическата и социална среда


Управленската програма на Гражданско движение ВОЛЯ е ясна и целенасочена визия за развитието на Република България. Необходими са бързи и мащабни действия за подобряването на качеството на живот на българските граждани.

При формирането на програмата са отчетени спецификите на състоянието към момента.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Mисия, цели

А/ Държавни политики за съхраняване и развитие на човешкия капитал на нацията
 
  1. Образование
  2. Здравеопазване
  3. Социална политика
  4. Демографска политика
  5. Култура
  6. Младежта и спорта

Б/ Държавни политики за повишаване на производителната сила на труда и конкурентоспособността на националната икономика
 
  1. Иновации, Наука, ИТ и Стартиращи компании
  2. Екология
  3. Земеделие
  4. Икономика
  5. Туризъм
  6. Бюджетна, данъчна, осигурителна и тарифна политика
  7. Транспорт
  8. Инфраструктура
  9. Регионално развитие
  10. Енергетика
  11. Развитие на пазара на труда

В/ Държавни политики за вътрешния ред, националната сигурност и развитие на демократичното управление на страната
 
  1. Вътрешни работи
  2. Правосъдие
  3. Външни работи
  4. Отбрана
  5. Административна реформа и внедряване на ИКТ
  6. Сътрудничество с гражданското общество



А/ Държавни политики за съхраняване и развитие на човешкия капитал на нацията



1. Образование
 
  • Повишаване качеството на образование, чрез увеличаване на бюджета с 0.5 % от брутния вътрешен продукт всяка година, до достигане на средноевропейската стойност от 5 % от БВП. Нарастване на заплащането на работещите в сектора;
  • Реформиране на БАН и увеличаване на държавната субсидия;
  • Промяна на системата на финансиране с цел по-висока ефективност;
  • Демократичен избор на директорите – пряко участие на педагогическите съвети при избора на нов директор съвместно с МОН / Инспекторатите, след представяне на програмата за управление. Назначаване на директорите пробно за една година;
  • Мандатност на длъжността на директорите от 4 години с възможност за няколко мандата при показани добри резултати на училището;
  • Специална грижа за децата в неравностойно социално положение. Отделяне на повече финансови средства за допълнителни часове за обучението им;
  • Екипите, които пишат учебници за средното и професионално образование, да се състоят основно от преподаватели;
  • Специална политика за изграждане на нов тип личности, чрез развитие на морални добродетели, човешки ценности и патриотизъм в съответствие с предизвикателствата на съвременната епоха;
  • Увеличаване на финансирането на изучаването на български език и литература, на история и география на България в неделните училища в чужбина;
  • Анализ на съществуващите професионални гимназии и професии и обосновка на необходимостта от тяхното развитие в зависимост от основните приоритети на държавата и нуждите на бизнеса;
  • Разширяване на въведената вече дуална система на обучение /обучение в реална работна среда и постоянна връзка между теория и практика/ чрез включване на повече професионални училища;
  • Модернизиране на базата за практическо обучение в училищата в съответствие на съвременните стандарти;
  • Разработване на учебните планове съвместно с бизнеса и актуализирането им на всеки 2-3 години и в съответствие с най-добрите световни достижения и практики;
  • Повишаване на квалификацията на учителите в професионалното образование в реална работна среда на всеки 2 години;
  • Създаване на центрове за професионална ориентация за деца, завършили 7-ми клас, които искат да продължат образованието си в професионално училище;
  • Годишно увеличение с 5 % на средствата за висше образование при сегашните 2 %;
  • Поетапно увеличение на Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност до 2 % от БВП;
  • Незабавно приемане на Стратегията за научни изследвания;
  • Законово регламентиране на по-улеснен достъп и механизъм за преференции при осигуряване на образователни услуги за хора в неравностойно положение;
  • Промяна на системата на финансиране на университетите;
  • Намаляване на студентските такси, поемане за сметка на държавата на студентски такси на отличници - студенти в неравностойно и затруднено материално положение;
  • Подпомагане участието на висшите училища в образователни борси в чужбина и привличането на чуждестранни студенти;

2. Здравеопазване
 
  • Ефективно използване на европейски проекти и програми за финансиране на продължаващото медицинско образование и повишаване на качеството на здравните услуги за населението;
  • Целева финансова помощ за цялостно обновление на материално техническите условия и обучение на персонала в спешната медицинска помощ на гражданите на Република България;
  • Законово създаване на допълнителни стимули за общопрактикуващите лекари за работа в малки населени места, включително възможности за специализация и повишаване на квалификацията, включително с подкрепа на общините;
  • Законово създаване на стимули за разкриване на групови практики;
  • Непрекъснато въвеждане на нови процедури, включително ендоскопски, еднодневна хирургия и други диагностични и лечебни процедури, които ще разширят обхвата на извънболнична медицинска помощ за сметка на болнична;
  • Осъществяване на строг контрол за проследяване на използваните медицински услуги оказвани на пациента чрез премахването на унизителната система с пръстови отпечатъци и въвеждането на електронен здравен паспорт;
  • Законово регламентиране на по-улеснен достъп и механизъм за преференции при осигуряване на здравни услуги за хора в неравностойно положение;
  • Актуализиране на остойностяването на медицинските и медико-диагностични услуги в специализирана извънболнична помощ;
  • Създаване на гъвкав пакет за дентална помощ, при който пациента да има избор на услугата;
  • Въвеждане на национална здравна карта хармонизирана с ясни критерии, стандарти и обеми за категоризация на лечебните заведения;
  • Профилактиката като национален приоритет да се реализира чрез създаване на работеща национална система за превенция и профилактика;
  • Осигуряване на по-голям брой места по държавна поръчка за специализация и по-широко използване на други източници на финансиране на специализации;
  • Приемане на нова нормативна уредба за акредитиране на лечебните заведения за цялостна дейност и в отделни направления. Системата да бъде с външен одит, като се прекрати действащата практика министерството на здравеопазването практически да оценява себе си;
  • Оптимизиране на здравно-осигурителния модел на основата на пазарни принципи;


3. Социална политика
 
  • Повишаване на предлагането на труд с нарастване на възрастта, което ще включва по-достъпно и за повече хора участие в ученето през целия живот, развитие и усъвършенстване на стимулите за лицата и фирмите, запазване на възрастовото разнообразие в предприятията чрез спазване на законодателството и мерки на активната политика;
  • Въвеждане на система за предоставяне на индивидуални услуги - професионално ориентиране, насочване към свободни работни места, субсидирана заетост, достъп до финансов ресурс за стартиране на малък бизнес и развитие на предприемаческите умения, по-широко прилагане на гъвкавите форми на заетост за осигуряване на плавен преход от работа към пенсиониране;
  • Популяризиране на опита и добрите практики на работодателите за използване на потенциала на по-възрастните работници, което ще подпомогне развитието на „сребърната икономика”, използването на възможностите на превантивната медицина за запазване и поддържане на добра работоспособност и адаптирането на условията на труд;
  • Минимална пенсия от 230 лева и индексация на пенсиите според инфлацията на всеки шест месеца плюс добавка, която включва допълнителна индексация, според инфлацията на основните храни, лекарства и услуги;
  • Законово регламентиране на по-улеснен достъп и механизъм за преференции при осигуряване на социални услуги за хора в неравностойно положение;
  • Достъп на лекарства за всички , дори в най-малкото населено място;


4. Демографска политика
 
  • Приемане на десетгодишен План за действие на държавата, в резултат от изпълнението на който ще бъде спряна и преобърната тенденцията за намаляване на българското население;
  • Стимулирането на раждаемостта: с 1000 лв. за първо дете; 2000 лв. за второ дете и 3000 лв. за третото (за семейства над 21 години, със средно и по-високо образование);
  • Възможност за асистирана репродукция с неограничен брой опити;
  • Индексиране на месечните надбавки за отглеждане на малко дете според инфлацията;
  • Обвързване на майчинските помощи, получавани през втората година след раждането на детето с минималната работна заплата, като ще има възможност тези пари да се получават дори и при завръщане на майката на работа;
  • Обвързване на помощта за майки студентки редовно обучение с минималната работна заплата;
  • Десетгодишни безлихвени жилищни заеми (за семейства над 21 години, със средно и по-високо образование) за жилища до 60 м2 с препоръчителна цена до 300 евро на м2;
  • Десетгодишни безлихвени жилищни заеми за жилища до 60 м2 с препоръчителна цена до 300 евро на м2, за млади специалисти с висше образование с цел оставането им в страната;
  • Стипендии за обучение в български и чужди висши училища срещу задължението за трудова заетост в страната за определен период;
  • На всеки първокласник по 100 лева за тръгване на училище и по 100 лева всяка учебна година на добрите ученици с редовно присъствие и добро поведение в училище;
  • Безплатни лекарства за деца до 7 години и пенсионери след определена възраст;
  • Промени в Закона за българското гражданство за опростяване на процедурите при даване на българско гражданство;
  • Създаване и провеждане на проактивна имиграционна политика съобразена с потребностите на българския бизнес;

5. Култура
 
  • Приемане на отделен закон за меценатството в изкуството и културата;
  • Утвърждаването на маркетинговите и управленски методи в управлението на и финансирането на сценичните изкуства;
  • Усъвършенстване нормативната база за подобряването на възможностите за самофинансиране на изкуството и културата;
  • Създаване на Национален съвет за сценични изкуства, който ще определя системи за финансиране и регионална политика в сферата;
  • Създаване на Национален фонд за подкрепа на изобразителни и визуални изкуства, бюджет за монументални и изобразителни изкуства в общественото строителство и създаване на Национален съвет за монументални изкуства;
  • Държавно подпомагане за модернизиране на читалищата и библиотеките;
  • Законово регламентиране на по-улеснен достъп и механизъм за преференции при осигуряване на културни услуги за хора в неравностойно положение;
  • Министерството на културата и Националният филмов център да станат решаващ органи за финансиране на филмопроизводството;
6. Младежта и спорта

Делегиран годишен бюджет от държавата за развитие на младежите в избрана област – спорт, култура, изкуство. Осигуряване на частично или пълно покриване на таксите на деца до 16 годишна възраст за занимания по избор.

Определяне на ангажираността на общините към спорта с ясни законови рамки. Към момента, такава изрично липсва, поради размитите дефиниции в закона за спорта.

Промяна в начина на финансиране на Министерството на младежта и спорта. Въвеждане на гарантиран процент от бюджета за спорт. Пренасочване на приходите от Спортния тотализатор обратно към централния бюджет.

Въвеждане на правила по изграждане и ремонт на бази. Приоритизиране на ключови обекти, в които да се развиват важни за съответните региони спортове.

Определяне на ангажираността на общините към спорта с ясни законови рамки. Към момента, такава изрично липсва, поради размитите дефиниции в закона за спорта.

Промяна в начина на финансиране на Министерството на младежта и спорта. Въвеждане на гарантиран процент от бюджета за спорт. Пренасочване на приходите от Спортния тотализатор обратно към централния бюджет.

Въвеждане на правила по изграждане и ремонт на бази. Приоритизиране на ключови обекти, в които да се развиват важни за съответните региони спортове.
 
  • Осъвременяване на Националната стратегия за младежта;
  • Приемане на нов Закон за младежта, отчитащ реалностите на младите хора с ясни критерии за развитие и равнение по световните стандарти в тази област;
  • Либерализиране на регулациите за спортисти, треньори, съдии и спортни деятели и подпомагане на тяхната мобилност и професионална реализация;
  • Приемане на нова Стратегия за развитие на българския спорт и на нов Закон за физическото възпитание и спорта;
  • Спешно модернизиране и повишаването на атрактивността на спортните площадки в основните, средните и висшите училища;
  • Подпомагане на общините за преференции при осигуряване на възможности за спорт за хора в неравностойно положение;

Б/ Държавни политики за повишаване на производителната сила на труда и конкурентоспособността на националната икономика

1. Иновации, Наука, ИТ и Стартиращи компании
 
  • Приемане на законодателни промени, които гарантират нарастващи инвестиции във фундаментални научни открития и научни разработки, експериментални лаборатории, и в иновативни ИКТ/IoT като национални приоритети в дългосрочен план;
  • Създаване на програма „Фундаментални научни открития“ за фокусирана подкрепа на българските откриватели, които да основават свои фирми и да развиват свои марки. В програмата са включени т.н. национален инкубатор, пред-акселератор, акселератор и фонд за финансова подкрепа (вкл. субсидии относно регистрация на патенти, полезни модели, промишлен дизайн и търговски марки);
  • Подкрепа на високорискови иновативни стартиращи проекти/фирми по отношение на директното им финансиране от Брюксел: Единен регистър на всички иновативни компании / проекти / идеи / разработки и напасването им с програми за кандидатстване директно в Брюксел. Създаване на публично-частен национален център за помощ при писане на проектите;
  • Единен регистър на всички световни конкурси, в които могат да участват български откриватели, иноватори, стартиращи фирми (за финансиране и/или за партньорство) – независимо от типа иновация (фундаментални научни, ИКТ, IoT и други);
  • Местни грантове за Иновации и Startup-и - Постоянно отворени грантови схеми, чиято организация съответства на най-добрите световни практики: по-лесно, по-разбираемо, опростяване на инструкциите и условията за кандидатстване и драстично съкращаване на срока за оценка на проектите на до 2 месеца;
  • Създаване и поддържане на онлайн платформа, която обединява всички участници, от които има нужда и могат да допринесат за успеха на българските фирми на световния пазар - Българските откриватели и стартиращите фирми, плюс чуждестранни инвеститори, потенциални партньори в чужбина, бизнеса, университети, корпорации, неправителствени организации, институции, ББР;
  • Създаване на специализиран център за подкрепа на вече успелите предприемачи (Scaleups) – чрез вътрешен (Български ресурс) и външен (напр. програми на Европейската комисия за навлизане на Азиатския пазар);
  • Отряд за бързо реагиране – единен център за връзка с гражданите по темата Иновации, в който (център) се използват всички познати средства за моментална връзка и които гарантират отговор от страна на Институцията (вкл. live chat, ticket система, call център);
  • Създаване на специализиран екип за иницииране и въвеждане в практиката на проекти за бързо и масово усвояване на Базови дигитални умения и Уменията на 21-ви век (The 4Cs);
  • Създаване на специализиран екип, който инициира и въвежда в практиката проекти, свързани с артистичните и креативни индустрии, и с артистичните и креативни умения на младите, които искат да се реализират в друга сфера, независимо от избора им на професия;
  • Създаване на център за талантливи деца (в частност – с дислексия), и специализирани учебни и извънкласни програми/ паралелки за тях;
  • Създаване на „Министерство на Иновациите“, което изготвя стратегия и тактика на база на бъдещите световни тенденции (10+ години), и което започва от сега подготовката на процеси, хора, умения, експериментални разработки, пилотни проекти, чрез които ще се гарантира дългосрочното оцеляване на България (напр. подготвени ли са хората за момента, в който автомобилите ще са безпилотни и няма да има нужда от шофьори, или какво ще работят хората, чиито професии могат и ще бъдат заменени от роботи? А какво се случва със собствениците на офис сгради когато 40% от световното население (през 2020-25г) ще е на freelance принцип, работейки от дистанция)?;

2. Екология
 
  • Приемане на Закон за ландшафта;
  • Въвеждане на ясни правила и механизми за управление на българската природа, които са насочени към ограничаване на безразборното застрояване и унищожаване на части от крайбрежния и планински ландшафт в България;
  • Намаляване на броя населените места засегнати от воден режим, чрез прилагане на адекватни мерки като изграждане на нови водоизточници, намаляване на загубите във водопреносната мрежа и правилно управление на ресурсите;
  • Изграждане и развитие на ефективна национална система за ранно предупреждение от наводнения;
  • Усъвършенстване на регламентирането на периодичното информиране на населението по общодостъпен начин за качеството на атмосферния въздух от страна на общините и контролните органи (ИАОС, РИОСВ, РЗИ);
  • Приоритетна политика към превръщането на отпадъците в ресурси чрез интелигентни подходи за управление;
  • Изработване на динамична система за наблюдение и оценка на състоянието на защитените зони от мрежата Натура 2000, вкл. в акваторията на Черно море;
  • Възстановяване и укрепване на административния капацитет на компетентните органи по опазване на околната среда;
  • Запазване на Европейската схема за търговия с емисии като ефективно функциониращ пазарен механизъм, включително заложените е нея 20% намаляване на емисиите до 2020;
  • Решаването на проблемите на Околната среда, интегрирайки ги в комплексни политики със земеделието, енергетиката, транспорта, регионалната политика, туризма;

3. Земеделие
 
  • Осигуряване на финансиране - европейско финансиране, от държавния бюджет и преференциално кредитиране от банки;
  • Промени в нормативната база, така че търговските вериги да се насърчат да предлагат повече стоки с произход България;
  • Изграждане на електронна борса, която да обхваща всички пазари, тържища и земеделски производители;
  • Даване на приоритет на проекти по Програмата за развитие на селските райони насочени към малките земеделски стопанства;
  • Насърчаване на развитието малките зеленчукопроизводители, които отглеждат български сортове и био продукция;
  • Насърчаване на овощарството, като се даде превес на отглеждането на качествени и био продукти;
  • Насърчаване на животновъдството – с превес отглеждане и запазване на българските породи животни;
  • Финансиране и развитие на малки мандри за преработка на собствена продукция;
  • Финансиране и развитие на малки фурни, малки предприятия за преработка на плодове и зеленчуци, колбасарски предприятия, розоварни, предприятия за преработване на етерични култури;
  • Подкрепа на фермери насочили се към отглеждане на билки и етерично маслени култури, запазване на розовите масиви и отглеждането им;
  • Съчетание на туризъм ( вкл. културен ) и земеделие;
  • Осигуряване на постоянен достъп до нови технологии и практики в селското стопанство;
  • Обновяване на техническата база в средните професионални училища и в университетите свързани със сектор земеделие;
  • Безвъзмездно предоставяне на държавна и общинска земя на земеделски производители до 40-годишна възраст срещу задължително обработване, без право на преотдаване или продаване и с право на закупуване на преференциални условия на десетата година;
  • Държавна подкрепа за преференциални условия за получаване на кредити от ДФЗ (инвестиционно кредитиране) за закупуване на земеделска техника, животни, препарати за растителна защита, торове и семена за земеделските производители до 40-годишна възраст;
  • Приоритетна подкрепа за обединяването на малки производители и преработватели в конкурентоспособни устойчиви сдружения, които създават пълен цикъл за производството на качествени крайни селскостопански продукти;
  • Въвеждане на частен мениджмънт /водни оператори/на напоителните системи с участие на водоползватели, като предпоставка за намаляване на корупцията и осигуряване на публичен контрол


4. Икономика
 
  • Приемане на законодателни мерки за ефективна защита на потребителските права, с акцент върху защита срещу злоупотреби от страна на монополи и големи търговски вериги чрез обединяване на КЗК и КЗП в нов самостоятелен регулатор и изготвянето на закони и подзаконови нормативни актове;
  • Пресичане на практиките за неплащане на корпоративен данък и недопускане на собственост на офшорни компании върху особено социално-значимите сектори на икономиката чрез промяна на антимонополното законодателство;
  • Намаляване с 30 ст. на цената на горивата до една година и достигане на цени около 1.80 ст. на литър;
  • Законодателно регламентиране на ред за премахване на статута на „вечен длъжник“ – възможност за обявяване на фалит от физически лица;
  • Опростяване на регулаторните режими за бизнеса и законово регламентиране на статута на „мълчаливото съгласие“ при липса на отговор в административния процес;
  • Увеличаване конкурентоспособността на икономиката и производителността на труда чрез насърчаване на високотехнологичните производства и високата степен на преработка с цел създаване на висока добавена стойност;
  • Установяване на минимални работни заплати и/или часови ставки по икономически сектори;
  • Насърчаване на чуждестранните инвестиции в икономиката чрез нормативен акт за реализация на офсетни програми;
  • Въвеждане на специални курсове за обучение в предприемачество на хора в неравностойно положение и хората, лишени от свобода;
  • Създаване на пазарни условия и насърчаване на алтернативното финансиране като Crowd Funding и Venture Capital и други за бизнеса в България;

5. Туризъм
 
  • Създаване на условия за активно развитие на туристическия потенциал на страната, основан на нейните човешки, природни и антропогенни ресурси;
  • Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор, като един от структуроопределящите отрасли в България, чрез създаване на силни регионални брандове;
  • Използване на интегриран маркетингов подход в рекламната кампания за популяризиране на България като туристическа дестинация;
  • Създаване на национален туристически фонд, който покрива стойността на чартърните полети извън активните за България летен и зимен сезон;
  • Усъвършенстване на туристическата инфраструктурата с отчитане на влиянието й върху околната среда;
  • Продължаване на социализацията на обектите на природното, археологическото и културното – историческото наследство от национално и световно значение в България;


6. Бюджетна, данъчна, осигурителна и тарифна
 
  • Поддържане на сигурност за бизнеса и гражданите чрез стабилна и предвидима данъчна политика;
  • Запазване на валутния борд и поддържане на строга финансова дисциплина в управлението на бюджетните финанси;
  • Запазване на нивата на преките данъци и размера на ставките за социални и здравни осигуровки, и законови бюджетни гаранции за осигуряване на минимална пенсия в размер на 230 лв;
  • Отмяна на облагането на доходите от лихви по депозитите;
  • Достигане и поддържане на акцизните ставки на минималните нива, договорени с Европейския съюз;
  • Балансирана политика по управление на Сребърния фонд, без използването му за покриване на текущи разходи и натрупани дефицити;

7. Транспорт
 
  • Използване на благоприятното геополитическо положение на България за развитие на транспортната система. Организиране на транспортно логистична схема: ЕС-Южен Кавказ-Централна Азия чрез структурирането на свободна икономическа зона на българското Черноморие и Кооперирането на БДЖ с водещи европейски ЖП оператори;
  • Дългосрочна програма за модернизация и обновление на подвижния железопътен състав (локомотиви, пътнически влакове, вагони) и на железопътната инфраструктура, държавна подкрепа за инвестиции в ново поколение високоскоростни влакове, системи за резервация и интернет услуги;
  • Дългосрочна стратегия за развитие на водния транспорт, осигуряваща в средносрочен план повишаване на конкурентоспособността и по-добро използване на капацитета на морските и речни пристанища;
  • Държавна подкрепа за увеличение на въздушния трафик, чрез разкриването на фидерни линии и повишаване на безопасността на полетите и на летищата, за развитие на летище София като регионален център (хъб) и като средище за модерни авиоремонтни високотехнологични дейности;
  • Въвеждане на осезаеми стимули за обновление на пътническите превозни средства и стимулиране на екологичните транспортни технологии (електромобили);
  • Държавна подкрепа развитие на товарния автомобилен транспорт, прозрачност и стимулиране на малките и средни превозвачи при издаване на разрешителните за превоз за трети страни и в страната приоритетно изграждане на интермодални възли;
  • Модернизация на пристанищната инфраструктура;
  • Преструктуриране и модернизация на „Български пощи“ за ефективна работа в условия на либерализиран пазар на пощенските услуги;
  • Намаляване на административната тежест при лицензиране, издаването на различен вид разрешителни за фирмите извършващи превозна дейност. Борба с нерегламентираните практики в бранша;
8. Инфраструктура
 
  • Държавна подкрепа за проектирането, договорирането и изграждането на водните цикли на общините, финансирано от средства на ЕС;
  • Подкрепа на местните инициативи за осигуряване на проектна готовност и изграждане/реконструкция на корекции на речните корита и дерета, укрепване на бреговете на реки в населените места;
  • Подкрепа на местните инициативи за осигуряване на проектна готовност и благоустрояване на улиците и на техните съоръжения;
  • Поощряване създаването на сдружения на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда в режим на етажна собственост за целите на поддържането и управлението на общите части на сградата;
  • Провеждане на информационно – образователни кампании за целите на управление на етажната собственост;

9. Регионално развитие
  • Водене на политики за преодоляване на регионалните дисбаланси в икономическото и демографско развитие на районите в страната;
  • Засилване на връзката между регионалното развитие и устройственото планиране на територията;
  • Прецизиране на ЗУТ във връзка с инициативи свързани с инвестиционни процеси;
  • Приоритетно изграждане в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) на интермодални възли в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица като свързващи звена между автомобилния, железопътния и водния транспорт, без което страната ни не може да предложи конкурентни условия за превоз на стоките, които могат да минат през нея
  • Приоритетно довършване на магистралните проекти и високоскоростни пътища;
  • Създаване на фонд Triple Helix - “Тройна спирала” подкрепящ проекти при които има явна връзка между бизнес, университети и местна власт (правителство);
  • Акцентиране върху регионалното развитие чрез създаване на благоприятна среда за развитие на децентрализацията и засилване на местното самоуправление;
  • Създаване на Фонд за производствени активи за насърчаване на инвестициите за развитие на районите за целенасочени инвестиции - Северозапада, Родопите и Странджа-Сакар, погранични, планински и полупланински райони;
  • Увеличаване ролята на Регионалните съвети за развитие;
  • Акцентиране върху устойчивото градско развитие - признаване на ролята на градовете за повишаване на растежа и заетостта, финансиране на иновативни дейности в градски райони;
  • Създаване на нова национална информационна система за гео пространствени данни за територията на страната;

10. Енергетика
 
  • Вземане на решение за бъдещето на българската ядрена енергетика на въз основа на национален експертен дебат;
  • Поддържане на най-ниски цени на електроенергията в ЕС основани на изпълнение на обхвата на регулаторната дейност на Държавата;
  • Държавна подкрепа на националната електроенергийна борса за прозрачно определяне на цените и оптимизиране на търговията с електроенергия;
  • Държавна подкрепа за намаляване на енергийната зависимост на индустрията чрез диверсифициране на енергийните източници и повишаване на енергийната ефективност;
  • Насърчаване на директните инвестиции в умни технологии като основно предизвикателство пред предоставяне на по-надеждни и сигурни доставки на ел. енергия и енергийни ресурси;
  • Промяна на регулаторната рамка по отношение на добива, продажбата и доставката на ел. енергия и енергийни ресурси с оглед намаляване на ефекта от естествените монополи в сектора. При това освободените средства следва да бъдат насочени към реални инвестиции в сектора;
  • Актуализиране на Държавната политика с оглед изпълнение на ангажименти на страната за борбата с климатичните промени с приоритет на мерките и средствата за добиване на нискоемисионната енергия. При това е необходима държавна политика за подкрепа използването на ВЕИ и намаляване на вредните емисии до 2020;
  • Изпълнение на ангажиментите за борба с климатичните промени с приоритет за нискоемисионната енергия;
  • Подкрепа на европейската цел за намаляване на вредните емисии с 30% до 2020г;
  • Законодателно регламентиране на механизъм и програма за енергийна ефективност по цялата верига на енергийно преобразуване до крайния потребител;
  • Развитие на преносната и разпределителни мрежи в посока използване на „умни технологии“ с цел предоставяне на много по-надеждни и ефективни услуги и сигурност на снабдяването;
  • Прозрачността в работата на регулатора;
- Държавна подкрепа за намаляване на енергийната зависимост чрез диверсифициране на енергийните производители, вкл. и използване по-пълноценно възможностите за публично-частно партньорство;

11. Развитие на пазара на труда
 
  • Подпомагане на малки фирми и самонаети лица да разширяват бизнеса си чрез европейски и бюджетни средства;
  • Оптимизиране на разходите по програмите за стимулиране на заетостта и развитие на човешките ресурси на ЕС, като парите за квалификация и преквалификация и трупане на стаж се насочат към реалният бизнес;
  • Пълна интеграция на националната база данни на Агенция по заетостта в мрежата на Европейските услуги по заетост (EURES), което прави леснодостъпни всички свободни работни места в Европа, включително местата за стажуване и чиракуване;
  • Държавно гарантирани мерки за заетост на младите хора до 29 години, които да им гарантират, че всеки млад човек ще получи предложение за работа, професионално обучение или комбинация от работа и обучение;


В/ Държавни политики за вътрешния ред, националната сигурност и развитие на демократичното управление на страната



1. Вътрешни работи
 
  • Оптимизиране на действащия щат на МВР с увеличаване на служителите с полицейски правомощия за сметка на тези в администрацията в съотношение 15 към 85%;
  • Увеличаването на основните възнаграждения на полицейския състав и 100% заплащане на нощния и извънреден труд. Подобряване на материалната база и техниката;
  • Засилване на охраната на държавната граница и ограничаването на миграционния поток;
  • Установяване на всички нелегални чужденци пребиваващи в страната и задържането им.
  • Въвеждане на конкурсно начало и мандатност I за ръководните длъжности в МВР, като до конкурс се допускат само професионалисти от системата с доказани успехи и необходимия стаж;
  • Завършване на единната информационна система за противодействие на престъпността;
  • Ресурсно обезпечаване и подобряване на оперативността на системата 112
  • Гарантиране на защитата на полицейския служител по време на изпълнение на служебните задължения.
  • При пенсиониране на полицай да се излиза в 6 месечно разпореждане през който период той да може да предаде и завърши започнатата от него работа както и да обучи следващия след него.
  • Възможност на Министерството да използува пенсионираните полицаи да работят на друг вид договор към Министерството.
  • Във всяко населено място и микро район да има полицай.
  • Да се редуцира понятието неизбежна отбрана и крайна необходимост както и превишаване правата на неизбежна отбрана да няма възможност за тълкуване.
  • Повишаване на възнагражденията и правилно преразпределение натовареността на служителите в МВР.
  • Разтоварване на служителите на МВР от излишна бюрократична тежест.
  • Прозрачност при разследването на всички корупционни практики и публично оповестяване резултатите на тези с висок обществен интерес.
  • Всички служители на МВР да бъдат с полицейски функции като изключения правят точно определения административен апарат в рамките до 15%.
  • Задължение на всички служители да взимат отношение при забелязване на нарушения и престъпления без значение дали са на работа или не.
  • Преструктуриране и намаляване броя на дирекциите в МВР.
  • Създаване на специализирано звено за разследване на корупцията към всяко ОД на МВР.
2. Правосъдие
 
  • Бързи законодателни промени за изпълнение на препоръките на Европейската комисия относно реформата в съдебната система;
  • Законово регламентиране на независимостта, правомощията и капацитета за разследване на специализираните органи включително и за престъпления, свързани с корупция на съдии, прокурори, ръководители на държавни институции и висши държавни служители;
  • Регулиране на размера на съдебните такси за да не се ограничава достъпът на обикновенния човек до правосъдие ,


3. Външни работи
 
  • Включване на България в ядрото на европейската интеграция (Еврозоната и Шенген);
  • Подкрепа и участие в инициативата на Франция и Германия за създаване на обща европейска армия;
  • Инициатива за ревизия на Дъблинския регламент за бежанците и създаване на обща европейска имиграционна политика;
  • Активно участие и взаимодействие с органите на Европейския съюз, подготовка и провеждане на успешно българското председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., и използване на председателството за приоритизиране на важни за страната въпроси като предотвратяване на нелегалната миграция в ЕС през България и Гърция, както и европейските политики за малките и средни предприятия;
  • Насърчаване на практиката по-вече българи да работят в структурите на ЕС с оглед укрепването на експертния капацитет и подобряване на възможностите за лобиране за интересите на България;
  • Използване на съвместни формирования, учения и инфраструктура на НАТО за увеличаване военните възможности на Българската армия и укрепване ролята на НАТО като основен външен гарант за сигурността на България;
  • Укрепване и задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Съединените щати във всички области;
  • Добронамерени, приятелски отношения и развитие на двустранното сътрудничество с Русия в икономиката и други области, включително в борбата с международния тероризъм;
  • Развитие на устойчиви двустранни и многостранни отношения на Балканите чрез провеждането на предвидима, открита и отговорна външна политика на сътрудничество и добросъседство, с водеща роля на страните членки на ЕС и НАТО;
  • Иницииране на идеята за „Балканска Вишеградска четворка“.

Българите в чужбина
  • Създаване на Обществени съвети на българите в чужбина като форма на специфичен диалог с гражданското общество;
  • Създаване на Световна българска мрежа, улесняваща контактите между бизнеса и завършилите в България студенти българи от чужбина или завършили в чужбина българи;
  • Създаване на държавен фонд за подпомагане на организации и медии на българи зад граница на базата на годишни планове за разработване на проекти;
  • Опростяване на процедурите, свързани с предоставянето на гражданство на лица с български произход;
  • Специална подкрепа за българите в Република Македония и за българските малцинства в Албания, Сърбия, Румъния, Молдова и Украйна;
  • Насърчаване на имиграцията в страната на българи от Молдова, Украйна и другите страни от бившия Съветски съюз;

Миграционна политика
 
  • Доизграждане и постоянно усъвършенстване на граничното защитно съоръжение;
  • Инициирането на създаване на зони на сигурност и защитени бежански центрове в Близкия Изток и Северна Африка;
  • Създаване на постоянно-действащо звено с аналитични, управленски и координационни функции с цел интегрирано управление на миграционните процеси;


4. Отбрана
 
  • Подкрепа за засилването на обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз;
  • Успоредна модернизация в трите вида Въоръжени сили;
  • Професионално и социално развитие на военнослужещите и гражданските лица с ясни критерии и дългосрочни правила, решително осъвременяване на възнагражденията в Българската армия, като основа за това бъде обвързването с минималната работна заплата за страната;
  • Средствата отделени участие в мисии, операции зад граница и при извънредни ситуации да бъдат целево осигурявани, а не за сметка на гласувания бюджет на ведомството;
  • При пенсиониране на държавните служители от системата да бъдат обезщетявани на база основна заплата;
  • Ясна, осезаема и ефективна държавна подкрепа на военните учебни и научни звена за подобряване на материално-техническата база и социално-битовите условия;

5. Административна реформа и внедряване на ИКТ
 
  • Нов закон за е-управлението, регламентиращ взаимодействието между държавните институции и дигиталното предоставяне на публични данни, за да се предоставят на обществото възможности да проявява инициативи и да упражнява непосредствен контрол над правителството и органите на местната власт;
  • Премахване на фигурата на заместник-министрите и заместник-председателите на държавни структури в България и концентриране на оперативното ръководство на администрацията в държавни и главни секретари;
  • Деконцентрация и децентрализация на държавната власт чрез законово прехвърляне на правомощия от централната власт към местните органи, пренасочване на кадри и финансови ресурси от централно ниво към областните и общински администрации;
  • Възстановяване на пълноценно средно ниво на управление - област, провеждане на преки избори за областни ръководители и областни съвети;
  • Създаване на национална база данни за обучение и ясен и точен механизъм за заемане на ръководни длъжности - началник сектор, началник отдел, директор и държавен/главен секретар;
  • Оптимизиране на броя и състава на административните структури в страната и приемане на нов закон за държавната служба, който да замени остарелите закони за държавната администрация и за държавния служител и да регламентира детайлите от кадровото развитие и трудовите правила за служителите от всички видове и степени администрации, които са на издръжка на държавния бюджет;
  • Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие от страна на администрацията при предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса;
  • Прилагане на принципа на комплексното административно обслужване и на принципа „Едно гише” (интегрирано предоставяне на административни услуги) при предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса;
  • Намаляване на административната и регулаторната тежест чрез прилагане на нормативните изисквания, заложени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Административно процесуалния кодекс и в други нормативни актове;
  • В задължителната оценка на въздействието на нормативните актове, при внасянето им в МС и НС, да се включи МСП тест ( специфична оценка,която нима за цел да установи възможните ефекти върху МСП от прилагането на нормативния акт
6. Сътрудничество с гражданското общество
 
  • Законово въвеждане на задължителни предварителни процедури за обществено обсъждане на проекти и законодателни инициативи от национално и местно значение;
  • Законово създаване на механизми и квоти за ефективно гражданско участие в дейността на държавните органи (обществени съвети);
  • Нов закон за подпомагане на доброволчеството и на доброволческите дейности;
  • Промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, целяща задължителното пълно представяне в интернет на всички приходи, разходи и договори на тези лица за период от пет последователни години и налагане на сериозни санкции за неспазване на това правило;
  • Насърчаване на участието на гражданите, техните организации и бизнеса при провеждането на задължителните обществени консултации на нормативни актове, съгласно Закона за нормативните актове;
  • Провеждане на публични обсъждания (работни групи, фокус групи и др.) със заинтересованите страни при формулиране на политики, поставяне на цели, изготвяне на стратегически и нормативни документи;

Управленската програма на ВОЛЯ е отворен документ, подлежащ на развитие и допълнения.